ли́хва

1. Допълнителна сума, която се изплаща при използване на пари в заем и представлява процент от заема.

Вземам пари с 50% лихва.
Банките отпускат пари с висока лихва.

2. Такава сума, получавана срещу влагане на пари в банка или в спестовна каса.

Получавам 30% лихва.
Отпускам лихва.
Начислявам лихва.

лихва старобългарски ли́хва

старобълг. лихва τόκος (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Сав. кн., Сим. сб.). Праслав. *lixva е заемка от герм. езици, от незасвидетелствано гот. *leiƕa „заем, кредит“, което се възстановява от гот. lеiƕаn, ст.в.нем. lihan, нем. leihen „заемам“ (БЕР, т. 3, стр. 436). Германските думи са от ИЕ *likw-, *leikw- „оставям“ (виж лишавам).

Връщам/върна с лихвата

(разговорно) Отмъщавам в повече, връщам тъпкано.

лихвен — прилагателно име Лихвен процент.
единствено число множествено число
нечленувана лихва лихви
членувана лихвата лихвите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне лих-ва
  • форми мн. ли́хви
Източници