ли́жа

1. (какво) Допирам или прокарвам плътно езика си по някаква повърхност; ближа.

Котката лиже чинийката си.

2. (преносно) За огън, светлина, вода — обгръщам, допирам се до повърхност.

Огънят лиже стените.

лизати старобългарски ли́жа

старобълг. лизати (Супр.) Сродни думи: лит. liežti, laižyti, старогр. λέιχω, лат. lingere, гот. bilaigon „лижа“ от ИЕ *leig^h-.

Лижа краката/подметките

Държа се угоднически.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице лижа лижем
второ лице лижеш лижете
трето лице лиже лижат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице лизах лизахме
второ лице лиза лизахте
трето лице лиза лизаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице лижех лижехме
второ лице лижеше лижехте
трето лице лижеше лижеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лижи лижете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лизал лизала лизало лизали
членувана лизалия лизалата лизалото лизалите
с пълен член лизалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лижел лижела лижело лижели
членувана лижелия лижелата лижелото лижелите
с пълен член лижелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лизан лизана лизано лизани
членувана лизания лизаната лизаното лизаните
с пълен член лизаният — — —
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ли-жа
  • форми ли́жеш, мин. св. ли́зах и лиза́х, мин. прич. ли́зал и лиза́л, несв.
Източници