лауреа́т

1. (историческо) В древността — победител в състезание, увенчан с лавров венец.

2. Лице, удостоено с висока награда за изключителни заслуги в областта на науката, изкуството или обществения живот.

Той е лауреат на Голямата награда на конкурса.
Лауреат на няколко награди.

3. Лице, печелило голяма награда на конкурс, обикновено за изкуство или литература.

Ставам лауреат на фестивала за млади оперни певци.
Той е лауреат на първия конкурс, проведен преди десет години.
единствено число множествено число
нечленувана лауреат лауреати
членувана лауреата лауреатите
с пълен член лауреатът —
бройна форма лауреата
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ла-у-ре-ат
  • форми мн. лауреа́ти
Източник