ла́кът

1. Външната страна на средната става на ръката.

Боли ме лакътят.
Слаби лакти.

2. Част от ръкава на дреха, която приляга на това място.

Протрил си е лактите.
Пуловерът има дупки на лактите.

3. Мярка за дължина — аршин.

лакъть старобългарски ла́кът

Старобълг. лакъть < праслав. *olkъtь. Сродни думи: лит. alkūnė, elkūnė „лакът“, латв. ęlkuons, ęlkuonis „сгъвка“, ęlkuone „лакът“, старогръц. ἄλαξ, ὠλένη, лат. ulnа, гот. аlеinа, ст.в.нем. elina, англ. el-bow, староирл. uilen, уелс. elin, староинд. aratniṣ, авест. аrǝðnа „лакът“ от ие. *ōl-.

лакътен — прилагателно име Лакътна става.
единствено число множествено число
нечленувана лакът лакти
членувана лакътя лактите
с пълен член лакътят —
бройна форма лакътя
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ла-кът
  • форми ла́кътят, ла́кътя, мн. ла́кти, (два) ла́кътя
Източници