Източник
-
ла́вър -
1. Вечнозелено средиземноморско дърво с елипсовидни ароматни листа; дафина.
-
2. (само множествено число) Клонки от това дърво като символ на отличие, награда, прослава.
Спечелвам лаврите.
Обирам лаврите.
Лягам/легна на лаврите си
Бездействам, разчитам на стари успехи.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | лавър | лаври |
| членувана | лавъра | лаврите |
| с пълен член | лавърът | — |
| бройна форма | лавъра |
|---|