ла́вър

1. Вечнозелено средиземноморско дърво с елипсовидни ароматни листа; дафина.

2. (само множествено число) Клонки от това дърво като символ на отличие, награда, прослава.

Спечелвам лаврите.
Обирам лаврите.
Лягам/легна на лаврите си

Бездействам, разчитам на стари успехи.

единствено число множествено число
нечленувана лавър лаври
членувана лавъра лаврите
с пълен член лавърът —
бройна форма лавъра
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ла-вър
  • форми мн. ла́ври, (два) ла́въра
Източник