лабири́нт

1. (историческо) Сграда с много помещения, от която не може да се излезе.

2. (преносно) Сграда или част от сграда с много помещения и коридори, място с пътища, пътеки и други, в които е трудно човек да се ориентира.

Тази сграда ми изглежда като лабиринт.
Забърках се в лабиринта от улици в центъра на града.

3. (специално) В анатомията — вътрешното устройство на ухото.

4. (преносно) Всяко трудно, заплетено положение.

Попаднах в лабиринт от проблеми.

λαβύρινθος гръцки Labyrinth през немски лабири́нт

От гр. λαβύρινθος през нем. Labyrinth или рус. лабиринт.

единствено число множествено число
нечленувана лабиринт лабиринти
членувана лабиринта лабиринтите
с пълен член лабиринтът —
бройна форма лабиринта
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ла-би-ринт
  • форми мн. лабири́нти, (два) лабири́нта
Източници