кя́нкам

разговорно

1. За пуйка — издавам характерни звуци.

Пуйките кянкат по двора.

2. (преносно, пренебрежително) Говоря тихо, монотонно, неразбрано; дрънкам.

Какво ми кянка, не мога да разбера.
  • глагол
  • пренасяне кян-кам
  • форми кя́нкаш, несв.
Източник