къ́тник

Вътрешен зъб, след кучешките зъби, с разклонен корен.

единствено число множествено число
нечленувана кътник кътници
членувана кътника кътниците
с пълен член кътникът —
бройна форма кътника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кът-ник
  • форми мн. къ́тници, (два) къ́тника
Източник