къ́ткам

1. (разговорно, кого) Полагам големи грижи, приласкавам.

Къткам жена си.
Къткам децата.

2. (разговорно, кого) Привличам, сплотявам.

Бащата кътка синовете и снахите си, разбират се добре.

3. (разговорно, кого) Лаская, привличам, подмазвам се.

Къткам шефовете.
Секретарката му го кътка много.

4. За квачка — с характерни звуци привличам малките си.

5. (какво) Мамя кокошки, като ги викам.

къткане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице къткам къткаме
второ лице къткаш къткате
трето лице кътка къткат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кътках къткахме
второ лице кътка къткахте
трето лице кътка къткаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кътках къткахме
второ лице къткаше къткахте
трето лице къткаше къткаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
къткай къткайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къткал къткала къткало къткали
членувана къткалия къткалата къткалото къткалите
с пълен член къткалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къткал къткала къткало къткали
членувана къткалия къткалата къткалото къткалите
с пълен член къткалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къткан къткана къткано къткани
членувана къткания кътканата кътканото кътканите
с пълен член кътканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къткащ къткаща къткащо къткащи
членувана къткащия къткащата къткащото къткащите
с пълен член къткащият — — —
Деепричастие
къткайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кът-кам
  • форми къ́ткаш, несв.
Източник