къ́рлеж

1. Паякообразен паразит, който се впива с хоботче в кожата на човек или животно и смуче кръв.

2. (преносно, разговорно) Индустриалното растение рицин.

диал. крълеж, каралеш (Настан, Девинско), курлеш (Костандово, Ракитово, Батак) „кърлеж“, кърлеж (ЮЗ) „овчарска тояга със закривен край“. Срв. сърбохърв. крљ „растение рицин“, крља, крља говеђа „щръклица, Tabanus bovinus“, крља овчија „овча въшка, Melophagus ovinus“, крљеп, крпељ „щръклица, Tabanus bovinus“ (срв. бълг. кърпел „къс дърво“), крлеж, крљеж „кърлеж, Ixodes ricinus“, арум. cîrlej „кърлеж“. Значението „рицин, татул“ е преносно, срв. лат. ricinus „паразит-червей, буба; рицин“. Вероятно е имала първоначално значение „животно, което се захваща като щипка“ и е от един произход с кърлек (ЮЗ), кърлиг „овчарска тояга със закривен край“, кърлигь „кука“, кърличе мн.ч. „кукички“ (Банат), сръб. крљук „овчарска тояга с кука“, рум. cârlig „кука, щипка“, които нямат ясен произход. (БЕР-ІІІ: 208-210)

Впивам се/впия се като кърлеж

Впивам се силно.

Смуче като кърлеж

За човек, който живее с чужди средства.

единствено число множествено число
нечленувана кърлеж кърлежи
членувана кърлежа кърлежите
с пълен член кърлежът —
бройна форма кърлежа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кър-леж
  • форми мн. къ́рлежи, (два) къ́рлежа
Източници