кървавя́

(какво) Цапам с кръв.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кървавя кървавим
второ лице кървавиш кървавите
трето лице кървави кървавят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кървавих кървавихме
второ лице кървави кървавихте
трето лице кървави кървавиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кървавях кървавяхме
второ лице кървавеше кървавяхте
трето лице кървавеше кървавяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кървави кървавете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кървавил кървавила кървавило кървавили
членувана кървавилия кървавилата кървавилото кървавилите
с пълен член кървавилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кървавял кървавяла кървавяло кървавели
членувана кървавялия кървавялата кървавялото кървавелите
с пълен член кървавялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кървавен кървавена кървавено кървавени
членувана кървавения кървавената кървавеното кървавените
с пълен член кървавеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кървавящ кървавяща кървавящо кървавящи
членувана кървавящия кървавящата кървавящото кървавящите
с пълен член кървавящият — — —
Деепричастие
кървавейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кър-ва-вя
  • форми кървави́ш, мин. св. кървави́х, мин. прич. кървави́л, несв.
Източник
кървавя се

Цапам се с кръв.

  • възвратен глагол