къпи́на

Бодлив храст с дребни черни плодове на зрънца, както и самият плод.

Бера къпини.

кѫпина старобългарски къпи́на

старобълг. кѫпина βάτος „храст, шубрак“ (Зогр., Мар., Супр., Добр., Шестоднев, Ман. хр.). Праслав. *kǫpъ, *kǫpina (сърбохърв. куп „хълм“, купина „къпина“, словен. kopina „къпина“, чеш., слов. kupina „храст, къпина“, пол. kępina, kępa, диал. kąра „островче, обрасло с храсталаци“, г.-луж. kuра „речен остров“, д.-луж. kupa „купчина, островче“, рус. купина, укр. купина, купiна „блатиста местност, хълмче, храсталак“, белор. диал. купа „торфище“, купина „хълмче, обрасло с блатна растителност“). Значението на *kǫpina „къпина“ е общо за южните и част от западните славянски езици и е вторично. Праслав. *kǫpъ, *kǫpina „купчинка, островче в блатиста местност“ е вероятно свързана с лит. kаmраs „ъгъл, ръб, кът, местност“, kumpa „подутина“ (синоним gumbas), kumpas „крив“, kumpstu, kumpti „кривя се“, латв. kampis „кука, дръжка“. Срв. и угро-фин. *kumpa „хълм“ (фин. kumpu, саам. kåbbå „малка височинка“, морд. komba „малка височинка, плаващ речен остров“, удм. gɨbed „торфище“, коми gɨbad, gubad „мочурище, поляна“). По фонетични причини тук не се отнася старогр. καμπή „кривина“, κάμπτω „сгъвам“. Връзката с лат. campus „поле“ е невероятна, тъй като тази дума очевидно не е от индоевропейски произход (срв. старогр. κῆπος, κᾶπος „парцел земя, градина“, герм. *hōbō „двор“ с неясни отгласни степени).

къпинов — прилагателно име Къпинов сок.
единствено число множествено число
нечленувана къпина къпини
членувана къпината къпините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне къ-пи-на
  • форми мн. къпи́ни
Източници