къ́лча

(какво, разговорно) Извивам, кърша ръцете си под влияние на силно чувство.

Кълчи ръце от мъка.
Кълча си езика

Мъча се да говоря на чужд език, който не владея.

кълчене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кълча кълчим
второ лице кълчиш кълчите
трето лице кълчи кълчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кълчих кълчихме
второ лице кълчи кълчихте
трето лице кълчи кълчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кълчех кълчехме
второ лице кълчеше кълчехте
трето лице кълчеше кълчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кълчи кълчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кълчил кълчила кълчило кълчили
членувана кълчилия кълчилата кълчилото кълчилите
с пълен член кълчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кълчел кълчела кълчело кълчели
членувана кълчелия кълчелата кълчелото кълчелите
с пълен член кълчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кълчен кълчена кълчено кълчени
членувана кълчения кълчената кълченото кълчените
с пълен член кълченият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кълчещ кълчеща кълчещо кълчещи
членувана кълчещия кълчещата кълчещото кълчещите
с пълен член кълчещият — — —
Деепричастие
кълчейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне къл-ча
  • форми къ́лчиш, мин. св. къ́лчих и кълчи́х, мин. прич. къ́лчил и кълчи́л, несв.
Източник
кълча се

(разговорно) Кърша, извивам преднамерено, неестествено тялото си, като вървя.

  • възвратен глагол