кълня́

1. За зърно, семе — пускам кълнове, прораствам.

Пшеницата вече кълни.

2. (преносно) Зараждам се, възниквам.

Кълни любов.
Кълни омраза.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кълня кълним
второ лице кълниш кълните
трето лице кълни кълнят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кълних кълнихме
второ лице кълни кълнихте
трето лице кълни кълниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кълнях кълняхме
второ лице кълнеше кълняхте
трето лице кълнеше кълняха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кълни кълнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кълнил кълнила кълнило кълнили
членувана кълнилия кълнилата кълнилото кълнилите
с пълен член кълнилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кълнял кълняла кълняло кълнели
членувана кълнялия кълнялата кълнялото кълнелите
с пълен член кълнялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кълнящ кълняща кълнящо кълнящи
членувана кълнящия кълнящата кълнящото кълнящите
с пълен член кълнящият — — —
Деепричастие
кълнейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне къл-ня
  • форми кълни́ш, мин. св. кълни́х, мин. прич. кълни́л, несв.
Източник