кълбо́

1. (специално) В математиката — геометрично тяло, получено от въртенето на окръжност около диаметъра ѝ сфера.

Обем на кълбото.

2. Всяко тяло с такава форма.

Кълбо прежда.
Кълбо дим.

3. (преносно) В гимнастиката — предно превъртане на тялото до заставане в изходното положение.

цслав. клѫбо glomus „кълбо“ (Mikl.), клѫбъкъ calculus „камъче“ (Беседи на Гр. Велики). Праслав. *klǫbъ, *klǫba, *klǫbo със значения „кълбо“, „бедро, става“, „кочан“ (сърбохърв. стар. клуб, клубо „кълбо“, клуба „пън; тазобедрена става“, словен. klob „кълбо“, чеш. kloub „снопче лен; тазобедрена става“, диал. „бедро“, слов. klbо „кълбо, бедро“, пол. kłąb, род.п. kłębu „кълбо, кръг“, г.-луж. kłubk „кълбо“, kłubа „бедро“, д.-луж. kłub „кълбо“, (стар.) „бедро“, полаб. klǫb „бедро“, klǫbak „кълбо“, рус. клуб „кълбо; кочан“, укр. клуб „кълбо“, клуби мн.ч. „бедра“, белор. клуб „кълбо дим; бедро“). Очевидно се касае за смесване на няколко омонимни лексеми от субстратен произход („кълбо“, „тазобедрена става, бедро“, „кочан“). Значението „кълбо“ се среща и в лат. glomus, globus „кълбо“, герм. *klampo-/*klimpo- „буца“ (ст.-сканд. kleppr „буца“, klǫpp „мост от талпи“, ст.-англ. clympre „буца“, д..нем. klamp, klump „буца“) > латв. klambars „буца“. Значението „бедро“ се сближава с бълг. хълбок (< *xlǫbokъ), а значението „кочан“ с *glǫbъ „кочан, стъбло“ (чеш. hlúb, слов. hlúb, пол. głąb, г.-луж. hłub, д.-луж. głub, бълг. диал. глаб, глоб „втулка“) и с герм. *klamb-/*klumb- (ст.-сканд. klumba, klubba „сопа“, англ. club „пика“).

Земно кълбо

Планетата Земя.

На кълбо

Със свити ръце и крака.

Кожено кълбо

Футболна топка.

кълбенце — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана кълбо кълба
членувана кълбото кълбата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне къл-бо
  • форми кълба́ и кълбе́та
Източници