къ́дря

(какво) Правя коса да стане къдрава.

къдрене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице къдря къдрим
второ лице къдриш къдрите
трето лице къдри къдрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице къдрих къдрихме
второ лице къдри къдрихте
трето лице къдри къдриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице къдрех къдрехме
второ лице къдреше къдрехте
трето лице къдреше къдреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
къдри къдрете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къдрил къдрила къдрило къдрили
членувана къдрилия къдрилата къдрилото къдрилите
с пълен член къдрилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къдрел къдрела къдрело къдрели
членувана къдрелия къдрелата къдрелото къдрелите
с пълен член къдрелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къдрен къдрена къдрено къдрени
членувана къдрения къдрената къдреното къдрените
с пълен член къдреният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къдрещ къдреща къдрещо къдрещи
членувана къдрещия къдрещата къдрещото къдрещите
с пълен член къдрещият — — —
Деепричастие
къдрейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне къд-ря
  • форми къ́дриш, мин. св. къ́дрих и къдри́х, мин. прич. къ́дрил и къдри́л, несв.
Източник
къдря се

Ставам къдрав; мога да стана къдрав.

Щом порасне, косата ѝ се къдри.
Косата ѝ се къдри много лесно.
  • възвратен глагол