къде́ля

(остаряло) Определено количество вълна, памук, което се завива и се прикрепва на хурка, за да се преде от него прежда.

Изпреде две къдели.

ст.-бълг. (цслав.) кѫдѣль κρόκη „вътък“ (Левит. 13.48., Mikl 329). Праслав. *kǫdělь (сърбохърв. кудеља, словен. kodelja, чеш. koudel „снопче коноп или лен“, слов. kudeľ „снопче коноп“, пол. kądziel „къделя, вретено“, г.-луж. kudzel(a), д.-луж. kuzel(a) „къделя“, полаб. kǫdila, рус. кудель „къделя, коноп, лен“, укр. куделя, белор. куделя), *kǫdьlо (словен. kodlja, чеш. kudla „снопче прежда“, kudly „къдрици“, слов. kudlo, пол. kudła, словин. kudlë „косми“, рус. кудло „къделя“, „руно, козина“, укр. кудло „руно, козина“). Заета от рус. в лит. kuodelis „малък кичур, свитък, къделя“ (преосмислено като умал. форма, откъдето е новообразувано kuodas „кичурче“), латв. kuodeļš, kuodeļa „свитък лен, вълна, предиво“, също в някои фински езици (фин. kuontalo, вод. kōntala, ест. kооnаl, мар. кынзала „къделя“, кÿнчыла „прежда“ (> чуваш. кĕнчеле „къделя“)). Смята се за сходна по образуване с *kǫdrь „къдрица“ (*kon-dělь/*kon-dьlь), но частта -dělь/-dьlь не е ясна по значение. Сравни и тюрк. *kändär „коноп“.

Като къделя

С вид на къделя.

къделка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана къделя къдели
членувана къделята къделите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне къ-де-ля
  • форми мн. къде́ли
Източници