Източник
-
кучка́рник -
1. Къщичка за дворно куче.
-
2. (преносно) Място, където живеят или се събират кучета.
В града трябва да се построи кучкарник.
Апартаментът ви е станал цял кучкарник.
Паркът се е превърнал в кучкарник.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кучкарник | кучкарници |
| членувана | кучкарника | кучкарниците |
| с пълен член | кучкарникът | — |
| бройна форма | кучкарника |
|---|