кучка́р

1. Човек, който хваща с примка безстопанствени или бесни кучета.

2. (историческо) Човек, който се грижи за кучетата на средновековен владетел.

3. (разговорно) Човек, който много обича кучета или отглежда кучета.

  • кучетар
единствено число множествено число
нечленувана кучкар кучкари
членувана кучкаря кучкарите
с пълен член кучкарят —
бройна форма кучкаря
звателна форма кучкарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне куч-кар
Източници