ку́ча се

За кучка — раждам.

Всяка година кучката се кучи с по три кученца.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице куча се кучим се
второ лице кучиш се кучите се
трето лице кучи се кучат се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кучих се кучихме се
второ лице кучи се кучихте се
трето лице кучи се кучиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кучех се кучехме се
второ лице кучеше се кучехте се
трето лице кучеше се кучеха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кучи се кучете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кучил кучила кучило кучили
членувана кучилия кучилата кучилото кучилите
с пълен член кучилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кучел кучела кучело кучели
членувана кучелия кучелата кучелото кучелите
с пълен член кучелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кучен кучена кучено кучени
членувана кучения кучената кученото кучените
с пълен член кученият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кучещ кучеща кучещо кучещи
членувана кучещия кучещата кучещото кучещите
с пълен член кучещият — — —
Деепричастие
кучейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ку-ча
  • форми ку́чиш се, мин. св. ку́чих се и кучи́х се, мин. прич. ку́чил се и кучи́л се, несв.
Източник