кустос

1. (книжовно) Пазител, надзирател в музей, библиотека и подобно.

2. Пазител на реда в събрание.

3. (църковно) Монах от католически орден, който надзирава живота на духовниците в определена област.

4. само мн. В стари ръкописи и печатни книги — поместените в края на страницата първа дума или първи ред от следващата страница.

custos латински „пазач“ кустос

единствено число множествено число
нечленувана кустос кустоси
членувана кустоса кустосите
с пълен член кустосът —
бройна форма кустоса
звателна форма кустосе
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кус-тос
  • област църковно →
Източници