Източник
-
куршу́м -
Късче олово или друг метал, което се поставя в гилза с избухливо вещество, за да се изстреля с пушка, пистолет и други.
Куршумът го рани в крака.
Изстрелвам два куршума.
С един куршум два заека
(разговорно) С един и същ труд, усилие свършвам две работи.
Тегля куршума
(разговорно) Убивам.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | куршум | куршуми |
| членувана | куршума | куршумите |
| с пълен член | куршумът | — |
| бройна форма | куршума |
|---|