ку́ркам

За празни черва — издавам характерен шум.

куркане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице куркам куркаме
второ лице куркаш куркате
трето лице курка куркат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице курках куркахме
второ лице курка куркахте
трето лице курка куркаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице курках куркахме
второ лице куркаше куркахте
трето лице куркаше куркаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
куркай куркайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана куркал куркала куркало куркали
членувана куркалия куркалата куркалото куркалите
с пълен член куркалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана куркал куркала куркало куркали
членувана куркалия куркалата куркалото куркалите
с пълен член куркалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана куркащ куркаща куркащо куркащи
членувана куркащия куркащата куркащото куркащите
с пълен член куркащият — — —
Деепричастие
куркайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кур-кам
  • форми ку́ркаш, несв.
Източник