ку́нка

С първоначално значение „юмрук, китка“ е образувана като n-причастие от незапазен глагол *kuti, *kujon (вследствие на тематизация на глаг. основа преминал в старобълг. ковати „кова“). Този глагол е сроден на -лит. kauti, kauju „бия“; - ст.в.нем. houwan „сека“, нем. „“, англ. „“; - лат. cūdō „удрям“.

единствено число множествено число
нечленувана кунка кунки
членувана кунката кунките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кун-ка
Източници