Източник
-
куму́вам -
(на кого) Изпълнявам роля на кум по време на сватба.
кумуване
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | кумувам | кумуваме |
| второ лице | кумуваш | кумувате |
| трето лице | кумува | кумуват |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | кумувах | кумувахме |
| второ лице | кумува | кумувахте |
| трето лице | кумува | кумуваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | кумувах | кумувахме |
| второ лице | кумуваше | кумувахте |
| трето лице | кумуваше | кумуваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| кумувай | кумувайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | кумувал | кумувала | кумувало | кумували |
| членувана | кумувалия | кумувалата | кумувалото | кумувалите |
| с пълен член | кумувалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | кумувал | кумувала | кумувало | кумували |
| членувана | кумувалия | кумувалата | кумувалото | кумувалите |
| с пълен член | кумувалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | кумуващ | кумуваща | кумуващо | кумуващи |
| членувана | кумуващия | кумуващата | кумуващото | кумуващите |
| с пълен член | кумуващият | — | — | — |
Деепричастие
| кумувайки |