куму́вам

(на кого) Изпълнявам роля на кум по време на сватба.

кумуване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кумувам кумуваме
второ лице кумуваш кумувате
трето лице кумува кумуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кумувах кумувахме
второ лице кумува кумувахте
трето лице кумува кумуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кумувах кумувахме
второ лице кумуваше кумувахте
трето лице кумуваше кумуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кумувай кумувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кумувал кумувала кумувало кумували
членувана кумувалия кумувалата кумувалото кумувалите
с пълен член кумувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кумувал кумувала кумувало кумували
членувана кумувалия кумувалата кумувалото кумувалите
с пълен член кумувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кумуващ кумуваща кумуващо кумуващи
членувана кумуващия кумуващата кумуващото кумуващите
с пълен член кумуващият — — —
Деепричастие
кумувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ку-му-вам
  • форми куму́ваш, несв.
Източник