кума́

Жена, която венчава; кръстница.

Съкратена форма от старобълг. къмотра „кума“ (Клоц.), срв. чеш. kmotra. Праслав. *kъmotra е заемка от лат. commater.

единствено число множествено число
нечленувана кума куми
членувана кумата кумите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ку-ма
  • форми мн. куми́
Източници