кум

Който е венчавал някого; кръстник.

Новообразувание от кума, а то от старобълг. къмотра (Клоц.), заето от лат. commater, срв. ит. comare „кума, роднина“.

Ще видим кой кум, кой сват

(разговорно) Ще видим кой какъв е.

От кумова срама

(разговорно) Колкото за приличие, от срам пред хората.

кумов — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана кум кумове
членувана кума кумовете
с пълен член кумът —
бройна форма кума
звателна форма куме
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кум
  • форми кумъ́т, кума́, мн. ку́мове и кумове́
Източници