ку́ла

1. (историческо) Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието.

2. Тясна и висока сграда за различни цели.

Часовникова кула.

коула старобългарски ку́ла

старобълг. коула (сѣдѣахѫ въ коулѣ- Ман. хр.), коула (Александрия 16 в.). Думата е ранна заемка от араб. قلّه /qulle/ „кула“.

Градя въздушни кули

Мечтая за невъзможни неща, фантазирам.

единствено число множествено число
нечленувана кула кули
членувана кулата кулите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ку-ла
  • форми мн. ку́ли
Източници