ку́кер

Маскиран мъж, участник в обредни игри на Сирница.

Един от българо-балтийските изоглоси: бълг. кукер ~ лит. kaukas „таласъм“, производна на лит. kaukti „вия“, срв. kaukys „птица в езическите представи на литовците, чийто крясък се смятал за предзнаменование на добра реколта от лен“, латв. kauks „таласъм“, старопрус. cawx „дявол“.

Като кукерска булка

(разговорно) Груба, кокалеста жена, напомняща фигурата и маниера на кукерската булка — мъж, облечен като жена, атрибут на кукерските игри.

кукерски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана кукер кукери
членувана кукера кукерите
с пълен член кукерът —
бройна форма кукера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ку-кер
  • форми мн. ку́кери
Източници