ку́кам

За кукувица — издавам характерни звуци.

кукане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кукам кукаме
второ лице кукаш кукате
трето лице кука кукат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице куках кукахме
второ лице кука кукахте
трето лице кука кукаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице куках кукахме
второ лице кукаше кукахте
трето лице кукаше кукаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кукай кукайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кукал кукала кукало кукали
членувана кукалия кукалата кукалото кукалите
с пълен член кукалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кукал кукала кукало кукали
членувана кукалия кукалата кукалото кукалите
с пълен член кукалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кукащ кукаща кукащо кукащи
членувана кукащия кукащата кукащото кукащите
с пълен член кукащият — — —
Деепричастие
кукайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ку-кам
  • форми ку́каш, несв.
Източник