кръ́чма

1. (разговорно) Заведение, в което се сервират спиртни напитки и мезета.

По тази улица има много кръчми.

2. (разговорно) Всеки вид заведение за хранене, в което се сервира алкохол.

Всяка вечер ходи по кръчми.

*kъrčьma праславянски кръ́чма

Праслав. *kъrčьma, с производни, засвидетелствани в старобълг. кръчьмовати „продавам на дребно“ (Ман. хр.), кръчьмьлıавати καπηλεύειν „развалям“ (Супр.). Значението „пивница, магазин“ разпространено след всички слав. езици е вторично, както се вижда от следните реликтови форми: бълг. диал. кръчма „почерпка по случай сделка“, сръб. диал. крчма „угощение, почерпка“, словен. krčmovnica „къща, в която се танцува след сватбата“. Няма достоверна етимология. Значението „разход, почерпка“ е първично, както се вижда от значението „развалям“ < „изразходвам“, което изключва всякаква връзка с къркам, *kъrčiti „изтръгвам, изкълчвам“ или кърчаг „делва“. По-вероятен е арабски произход - срв. араб. خرج (хarǯ) „стопански разход, дан, харч“ с тюркски словообразувателен модел: прабълг. *qïrǯ- > отименен глагол *qïrǯ-a- > същ. име *qïrǯa-ma, срв. чуваш. хырçă „дължимо, дълг“, тур. harcama „разход“, произв. от harcamak „изразходвам, прен. погубвам“. За значението кръчма срв. старорус. харчевня „кръчма“ от тур. harc.

У мене е кръчмата

(разговорно) Аз ще черпя (ако последното количество алкохол от бутилката е в моята чаша).

единствено число множествено число
нечленувана кръчма кръчми
членувана кръчмата кръчмите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кръч-ма
  • форми мн. кръ́чми
Източници