кръ́стя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кръстя кръстим
второ лице кръстиш кръстите
трето лице кръсти кръстят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кръстих кръстихме
второ лице кръсти кръстихте
трето лице кръсти кръстиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кръстех кръстехме
второ лице кръстеше кръстехте
трето лице кръстеше кръстеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кръсти кръстете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кръстил кръстила кръстило кръстили
членувана кръстилия кръстилата кръстилото кръстилите
с пълен член кръстилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кръстел кръстела кръстело кръстели
членувана кръстелия кръстелата кръстелото кръстелите
с пълен член кръстелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кръстещ кръстеща кръстещо кръстещи
членувана кръстещия кръстещата кръстещото кръстещите
с пълен член кръстещият — — —
Деепричастие
кръстейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кръс-тя
  • форми кръ́стиш, мин. св. кръ́стих, мин. прич. кръ́стил, св.
Източник
кръ́стя се

1. Правя молитвен кръст.

2. (преносно) Уверявам, убеждавам.

Кръсти се, че е честен търговец.
кръстене — съществително име
  • възвратен глагол
  • форми кръ́стиш се, мин. св. кръ́стих се и кръсти́х се, мин. прич. кръ́стил се и кръсти́л се, несв.