Източник
-
кръ́стник -
1. Лице, което кръщава, обикновено дете, по християнския обред кръщение.
-
2. Лице, което кумува на сватбата на някого.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кръстник | кръстници |
| членувана | кръстника | кръстниците |
| с пълен член | кръстникът | — |
| бройна форма | кръстника |
|---|---|
| звателна форма | кръстнико |