кръст

1. Фигура от две пресичащи се под прав ъгъл линии, както и предмет с такава форма.

Поставям кръст като знак за грешка.
Кръст на църква.

2. У християните — молитвен жест с ръка, означаващ такава фигура (докосване по челото, средата на гърдите, дясната и лявата страна на гърдите).

Правя кръст с ръка.

3. Орден с такава форма.

Кръст за храброст.

4. (преносно) Тежка съдба, изпитания.

Нося си кръста.

5. Място на гърба на човек, където се съединяват костите на таза с гръбначния стълб.

На кръст

Надлъж и нашир.

На кръст

Едно върху друго, едно след друго.

Слагам кръст (на нещо)

(разговорно) Слагам край на нещо.

Червен кръст

Международна организация за подпомагане при война или бедствие с емблема червен кръст на бяло поле.

кръстче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана кръст кръстове
членувана кръста кръстовете
с пълен член кръстът —
бройна форма кръста
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кръст
  • форми кръ́стът, кръ́ста, мн. кръ́стове, (два) кръ́ста
Източник