кръ́квам

(разговорно) Издавам глас.

Никой да не кръква!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кръквам кръкваме
второ лице кръкваш кръквате
трето лице кръква кръкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кръквах кръквахме
второ лице кръква кръквахте
трето лице кръква кръкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кръквах кръквахме
второ лице кръкваше кръквахте
трето лице кръкваше кръкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кръквай кръквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кръквал кръквала кръквало кръквали
членувана кръквалия кръквалата кръквалото кръквалите
с пълен член кръквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кръквал кръквала кръквало кръквали
членувана кръквалия кръквалата кръквалото кръквалите
с пълен член кръквалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кръкващ кръкваща кръкващо кръкващи
членувана кръкващия кръкващата кръкващото кръкващите
с пълен член кръкващият — — —
Деепричастие
кръквайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне крък-вам
  • форми кръ́кваш, несв. и кръ́кна, св.
Източник