кру́ша

Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод.

Родината на крушата не е Европа и затова в ИЕ езици липсва обща дума за този плод, а има различни метафорични названия. бълг. круша е свързана със старобълг. оукроухъ „троха“ (поради вътрешната си структура, наподобяваща набити трохи). Аналогично образуване има при лит. kriaušė „круша“ < kriaušyti „меля“ (от ИЕ корен *krous-, виж кърша), лат. pirus „круша“ < лат.pinso, -еrе „меля“ (*pis-), старогр. ἄπιον „круша“ < старогр. πτίσσω „меля“ (*pis-). Слав. форми с г-, които преобрадават в изт. и зап.-слав. езици, са образувани от синонимния звукоподражателен глагол *gruxati.

Боксова круша

Кожено приспособление с форма на круша, използвано за тренировки по бокс.

До кривата круша

(разговорно) Доникъде (не стигам в някаква работа или дейност).

Обирай си крушите

(разговорно, пренебрежително) Махай се, отивай си.

крушов — прилагателно име Крушови листа.
единствено число множествено число
нечленувана круша круши
членувана крушата крушите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кру-ша
  • форми мн. кру́ши
Източници