кри́на

(историческо) Дървен цилиндричен съд — мярка за зърнени храни (около 15 килограма).

криница старобългарски кри́на

ст.-бълг. криница στάμνος „делва“ (Супр., Г. Амарт. - рус. преписи). Сродни форми: сърбохърв. стар. (до 15 в.) крина „мярка за зърнени храни“, диал. криња „крина“, словен. krinjа, krinjica „съд за брашно“, чеш. křínka, okřín „чиния, съд“, пол. krzynów, skrzynów „кръгъл дървен съд, каче, дървена чиния“, г.-луж. křinа „дървено корито“, křincа „кутия“, д.-луж. kśina, kśinkа „чинийка, чашка“, kśinica „хаван“, hokśin „корито“, рус. кринка, крынка „делва за мляко“. Праслав. *krina, *krinica, *ob-krinъ (чеш., д.-луж.). Не е сродна с „думата за кладенец“ (укр. криниця, кирниця, белор. крынiца, ст.-пол. krzynica) според ЭССЯ 12:156-7.

Като крина

Голям и кръгъл.

единствено число множествено число
нечленувана крина крини
членувана крината крините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кри-на
  • форми мн. кри́ни
Източници