крило́

1. Орган за летене у птици и насекоми.

Крила на пеперуда.
Крила на гълъб.

2. Една от плоските повърхности на летателен апарат, поддържаща го да лети.

Крила на самолет.

3. Всяка от двете части на предмет, които са разположени, разтварят се или се разполагат в две противоположни посоки.

Крило на сграда.
Крило на прозорец.
Крило на бял дроб.
Крило на батальона.

4. (преносно) Течение, групировка в политическа партия или в друга организация.

Ляво крило.

5. (преносно) Закрила, защита.

Той е крило за тях.

крило старобългарски крило́

ст.-бълг. крило πτέρυξ (Супр.). От праслав. *kridlo (сърбохърв. кри́ло, словен. krílo, чеш. křídlo, слов. krídlo, пол. skrzydło, стар. krzydło, г.-луж. křidło, д.-луж. kśidło, полаб. kréidlü, рус. крылó, укр. крилó), образувано със суфикс - за оръдия (виж шило, чернило) от изчезнала глаголна основа *(s)kri-, сродна с лит. skriẽti, skriejù, жем. skrejù, skriejaũ "летя, нося се", латв. skrìet "бягам, летя".

Давам крила

Вдъхвам вяра, амбиции, решителност.

Подрязвам крилата (на някого)

Отнемам вяра, обезкуражавам.

крилце — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана крило крила
членувана крилото крилата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне кри-ло
  • форми мн. крила́ и криле́
Източници