Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Много твърд минерал, кварц, от който при удар изхвърчат искри.
2. Парче от този минерал.
кремень старобългарски кре́мък
старобълг. кремень, род. п. кремене (Сим. сб. 1073 г.), кремыкъ (Григ. Наз. ХІ в.). Праслав. *kremy, род. п. kremene, сродна с латв. krams, krems „кремък“ и вероятно старосакс. scram-sahs „меч“, старосканд. skrama „топор“.
Много твърд (човек, характер).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кремък | кремъци |
| членувана | кремъка | кремъците |
| с пълен член | кремъкът | — |
| бройна форма | кремъка |
|---|