кре́мък

1. Много твърд минерал, кварц, от който при удар изхвърчат искри.

2. Парче от този минерал.

кремень старобългарски кре́мък

старобълг. кремень, род. п. кремене (Сим. сб. 1073 г.), кремыкъ (Григ. Наз. ХІ в.). Праслав. *kremy, род. п. kremene, сродна с латв. krams, krems „кремък“ и вероятно старосакс. scram-sahs „меч“, старосканд. skrama „топор“.

Като кремък

Много твърд (човек, характер).

кремъчен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана кремък кремъци
членувана кремъка кремъците
с пълен член кремъкът —
бройна форма кремъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кре-мък
  • форми само ед.
Източници