кра́тер

1. Конусовидна вдлъбнатина на върха на вулкан, през която се изхвърля лавата.

2. Конусовидна дупка в земята, издълбана от избухнала бомба или от паднало със сила тяло.

Разбилият се самолет направил голям кратер.

Етимологията на думата идва от старо гръцки език и означава голям глинен съд, с широко устие, в който се смесват вода и вино.

единствено число множествено число
нечленувана кратер кратери
членувана кратера кратерите
с пълен член кратерът —
бройна форма кратера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кра-тер
  • форми мн. кра́тери, (два) кра́тера
Източници