крак

1. Всеки един от двата долни крайника у човека или всеки от крайниците у животните.

Дълги крака.
Ритам с крак.
Котката подгъна крака и седна.

2. Опорна част на мебел, на апарат и други.

Краката на масата са струговани.
Масичка с един крак.

*кракъ старобългарски крак

ст.-бълг. *кракъ в длъго-кракъ „вид насекомо“, искрачило „приспособление за измъчване“ (?) (Супр.). Праслав. *korkъ (сърбохърв. крак „пищял, дълъг крак, разклонение“, словен. krak „дълъг крак“, пол. krok „крачка“, рус., укр., белор. о-корок „бут (предимно свински)“) с варианти *korakъ (сърбохърв. корак, словен. korak „крачка“, рус. коряка, карака „разкрачен“) и *krokъ (сръб. крок, чеш., слов., пол. krok „крачка“). В бълг. диалекти напълно изместила от употреба ст.-бълг. нога. Вероятно сродна с лит. karka „част на свински крак от копитото до коляното, преден крак на свиня с лопатката“, kirkaliai „кокили“, но те се различават в интонационно отношение (лит. kárka има остро ударение, а рус. óкорок, бълг. кракът циркумфлексно). Неясно е отношението на тох. A karke, B karāk „клон“. Алб. krahë „рамо“ вероятно не се отнася тук, защото може да е сродна с лат. crus/cruris „крайник“.

Вдигам на крак

Организирам за работа или за някаква борба, действие.

Вдигам на крака

Успявам да излекувам.

В крак с времето

Приемам новото, не изоставам.

Едва се държа на краката си

Много съм уморен или болен.

Изкарвам на крака

Боледувам, без да лежа.

Слагам крак

(на някого). 1. Спъвам някого.

Слагам крак

(преносно) Попречвам, създавам спънка.

На четири крака

Пълзешком, с лазене.

краче — съществително име Краче на гъба.
крачен — прилагателно име Крачна шевна машина.
единствено число множествено число
нечленувана крак кракове
членувана крака краковете
с пълен член кракът —
бройна форма крака
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне крак
  • форми кракъ́т, крака́, мн. крака́, (два) кра́ка
Източници