-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
крак -
1. Всеки един от двата долни крайника у човека или всеки от крайниците у животните.
Дълги крака.
Ритам с крак.
Котката подгъна крака и седна.
-
2. Опорна част на мебел, на апарат и други.
Краката на масата са струговани.
Масичка с един крак.
*кракъ старобългарски крак
ст.-бълг. *кракъ в длъго-кракъ „вид насекомо“, искрачило „приспособление за измъчване“ (?) (Супр.). Праслав. *korkъ (сърбохърв. крак „пищял, дълъг крак, разклонение“, словен. krak „дълъг крак“, пол. krok „крачка“, рус., укр., белор. о-корок „бут (предимно свински)“) с варианти *korakъ (сърбохърв. корак, словен. korak „крачка“, рус. коряка, карака „разкрачен“) и *krokъ (сръб. крок, чеш., слов., пол. krok „крачка“). В бълг. диалекти напълно изместила от употреба ст.-бълг. нога. Вероятно сродна с лит. karka „част на свински крак от копитото до коляното, преден крак на свиня с лопатката“, kirkaliai „кокили“, но те се различават в интонационно отношение (лит. kárka има остро ударение, а рус. óкорок, бълг. кракът циркумфлексно). Неясно е отношението на тох. A karke, B karāk „клон“. Алб. krahë „рамо“ вероятно не се отнася тук, защото може да е сродна с лат. crus/cruris „крайник“.
Организирам за работа или за някаква борба, действие.
Успявам да излекувам.
Приемам новото, не изоставам.
Много съм уморен или болен.
Боледувам, без да лежа.
(на някого). 1. Спъвам някого.
(преносно) Попречвам, създавам спънка.
Пълзешком, с лазене.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | крак | кракове |
| членувана | крака | краковете |
| с пълен член | кракът | — |
| бройна форма | крака |
|---|