краесло́вен

(специално) В езикознанието — с който завършва думата.

Краесловна гласна.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана краесловен краесловна краесловно краесловни
членувана краесловния краесловната краесловното краесловните
с пълен член краесловният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне кра-ес-ло-вен
  • форми краесло́вна, краесло́вно, мн. краесло́вни
Източник