ко́шница

Изплетен от пръчки или дървени ленти съд, с дръжка отгоре.

Кошница с грозде.
Напълвам кошницата с праскови.
Изплитам/изплета си кошницата

(разговорно) Хитро уреждам работите си.

кошничка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана кошница кошници
членувана кошницата кошниците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кош-ни-ца
  • форми мн. ко́шници
Източник