-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ко́чина -
1. Помещение за отглеждане на прасе.
Правя кочина от дъски.
-
2. (преносно, пренебрежително) Тясно, мръсно или бедно помещение/жилище.
Не ми се живее в тази кочина.
*котьчинa старобългарски ко́чина
от старобълг. *котьчинa, производна от старобълг. котьць „клетка за животни, кошарка“ (ХІІ в.) от праслав. *kotьcь, умал. от *kotъ (сръб. кот „кошарка“, старочеш. kot „будка“). Праслав. *kotъ е иранска заемка, иран. *kata- (авест. kata- „землянка, помещение“) < прич. *kņta-, от иран. глагол *kan- „копая“. Заемката е изключително стара, предвид разнообразието от производни форми (*kotьcь, *kotьčina, *kotuxъ). (ЭССЯ, т.11, с. 211-2, 214-5)
Мръсно.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кочина | кочини |
| членувана | кочината | кочините |