ко́чина

1. Помещение за отглеждане на прасе.

Правя кочина от дъски.

2. (преносно, пренебрежително) Тясно, мръсно или бедно помещение/жилище.

Не ми се живее в тази кочина.

*котьчинa старобългарски ко́чина

от старобълг. *котьчинa, производна от старобълг. котьць „клетка за животни, кошарка“ (ХІІ в.) от праслав. *kotьcь, умал. от *kotъ (сръб. кот „кошарка“, старочеш. kot „будка“). Праслав. *kotъ е иранска заемка, иран. *kata- (авест. kata- „землянка, помещение“) < прич. *kņta-, от иран. глагол *kan- „копая“. Заемката е изключително стара, предвид разнообразието от производни форми (*kotьcь, *kotьčina, *kotuxъ). (ЭССЯ, т.11, с. 211-2, 214-5)

Като (в) кочина

Мръсно.

единствено число множествено число
нечленувана кочина кочини
членувана кочината кочините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-чи-на
  • форми мн. ко́чини
Източници