1.

коча́н

1. Плодът на царевицата — със зърната или без тях.

Един кочан царевица.
Сухите кочани не се изхвърлят.

2. Вътрешната твърда част на зелка, която се изхвърля.

3. Зелка, зеле.

Купих два кочана зеле.

*kočanъ праславянски коча́н

единствено число множествено число
нечленувана кочан кочани
членувана кочана кочаните
с пълен член кочанът —
бройна форма кочана
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-чан
  • форми мн. коча́ни, (два) коча́на
Източници

2.

коча́н

1. Тесте от свързани в единия край разписки или билети.

2. Частта от такова тесте, останала след откъсване на всички разписки или билети.

единствено число множествено число
нечленувана кочан кочани
членувана кочана кочаните
с пълен член кочанът —
бройна форма кочана
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. коча́ни, (два) коча́на
Източник