ко́тя

За котка — раждам котета.

Котката коти всяка година по три котенца.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице котя котим
второ лице котиш котите
трето лице коти котят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице котих котихме
второ лице коти котихте
трето лице коти котиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице котех котехме
второ лице котеше котехте
трето лице котеше котеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
коти котете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана котил котила котило котили
членувана котилия котилата котилото котилите
с пълен член котилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана котел котела котело котели
членувана котелия котелата котелото котелите
с пълен член котелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана котен котена котено котени
членувана котения котената котеното котените
с пълен член котеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана котещ котеща котещо котещи
членувана котещия котещата котещото котещите
с пълен член котещият — — —
Деепричастие
котейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ко-тя
  • форми ко́тиш, мин. св. ко́тих и коти́х, мин. прич. ко́тил и коти́л, несв.
Източник
котя се

Раждам котета; котя.

  • възвратен глагол