коте́л

1. Голям меден домашен съд с разширено дъно и дръжка отгоре за носене и топлене на вода.

2. Закрит съд за превръщане на водата в пара — парен котел.

котьлъ старобългарски коте́л

старобълг. котьлъ χαλκίον (Зогр., Мар.), праслав. *kotьlъ. Предвид ударението заета непосредствено от лат. catīllus, умал. от catīnus „блюдо, чиния“. От латински произлизат ит., исп. catino, гот. *katils или *katilus (засвидетелстваната форма е род. п. мн. ч. katilē), англ. kettle „чайник“, нем. Kessel „казан“, хол. ketel.

котле — съществително име
котелен — прилагателно име Котелно помещение.
единствено число множествено число
нечленувана котел котли
членувана котела котлите
с пълен член котелът —
бройна форма котела
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-тел
  • форми мн. котли́, (два) коте́ла
Източници