Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Голям меден домашен съд с разширено дъно и дръжка отгоре за носене и топлене на вода.
2. Закрит съд за превръщане на водата в пара — парен котел.
котьлъ старобългарски коте́л
старобълг. котьлъ χαλκίον (Зогр., Мар.), праслав. *kotьlъ. Предвид ударението заета непосредствено от лат. catīllus, умал. от catīnus „блюдо, чиния“. От латински произлизат ит., исп. catino, гот. *katils или *katilus (засвидетелстваната форма е род. п. мн. ч. katilē), англ. kettle „чайник“, нем. Kessel „казан“, хол. ketel.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | котел | котли |
| членувана | котела | котлите |
| с пълен член | котелът | — |
| бройна форма | котела |
|---|