кост

Твърдо образувание в тялото на човека и животните, съставна част на скелета; кокал.

Кост на крака.
Кости на риба.
Лицеви кости.
Черепни кости.

кость старобългарски кост

старобълг. кость ὀστέον (Зогр., Мар., Син. пс., Син. тр., Супр., Слепч., Добрейш., Ман.), ость (Син. пс.) - архаизъм или грешка на преписвача?. Праслав. *kostь - склонитбен тип на i-основи, с неизяснен напълно произход. Вероятно представлява кръстосване на праслав. *ostь, сродно със ст.-инд. asthi-, авест. ast, asti-, старогр. ὀστέον, лат. ōs, род.п. ossis, всички със значение „кост“, с лат. соstа „ребро“ (~ рум. coastă > сърбохърв. кост „ребро“).

Мокър до кости

Напълно мокър.

Станал е кожа и кости

(разговорно) Прекалено слаб.

Рибена кост

Фигура, шарка от множество пресичащи се под ъгъл симетрични линии.

Слонова кост

Костта на бивните на слона, от която се изработват ценни предмети.

Слонова кост

Изделия от тази кост.

единствено число множествено число
нечленувана кост кости
членувана костта костите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кост
  • форми костта́, мн. ко́сти
Източници