кори́то

1. Голям продълговат и плитък съд от пластмаса, дърво или твърда ламарина, който се използва за пране, за къпане на бебе, както и за хранене на животни.

2. Отлят от бетон (или издълбан от камък) продълговат съд под крана или чучура на чешма на открито.

Чешмата има няколко корита за поене на добитък.

3. Леговище на река.

Коритото на река Янтра.

диал. корито, круто, куриду, круту „улей на воденица, трап“. ст.-бълг. корыто ληνός, alveus (Григ. парим., Ман. хр.). Праслав. *ko-ryto, производно на *ryti, *ryjǫ „рия, дълбая“ с местоименна представка *ko-, срв. *ka-dьlbъ и дълбая (чеш. kadlub, kadlubek, kadloubek „съд от цяло дърво“, пол. kadłub „издълбан от дърво съд“, „кошница за горски плодове“, г.-луж. kаdоłb „комин“, рус. кадолбь „издълбан от дърво съд“, укр. кадовб „каца“, белор. кадолба „издълбан ствол на дърво, който се слага на земята за да събира дъждовна вода“). Първоначално означава примитивен съд или улей от издълбано дърво. Не е сродна с лит. prakartis „ясла, корито“, ст.-прус. pracartis „корито“, или кора. Заета в нгр. καρούτα „корито, каца“, κορύτα „вид рибарска лодка“, алб. karrutë, koritë „корито“, рум. corită, тур. диал. korto, унг. koritó. Често в МИ поради близостта на чешма или поточета за поене на добитък или при места с вдлъбната земна повърхност.

единствено число множествено число
нечленувана корито корита
членувана коритото коритата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ко-ри-то
  • форми мн. кори́та
Източници