коридо́р

1. Тясно дълго помещение, съединяващо различни части или стаи на един етаж в сграда.

Минавам по коридора.
От двете страни на коридора има стаи.

2. Пътека между купета или редици със седалки в превозно средство.

По коридора се движеше стюардесата.
По коридора преминаваха току-що качилите се пътници.

3. (специално) В спорта — пътека за бягане или място за плуване на един човек при състезание.

Плувам в първи коридор.

4. (преносно) Ивица земя или достъп за преминаване по суша, въздух или по море, уговорени между две държави.

Давам коридор.
Искам въздушен коридор.
Коридорите на властта

Вътрешните закономерности или вътрешният живот на управляващите.

Коридорите на властта

Йерархичните степени на властта.

коридорче — съществително име
коридорен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана коридор коридори
членувана коридора коридорите
с пълен член коридорът —
бройна форма коридора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-ри-дор
  • форми мн. коридо́ри, (два) коридо́ра
Източник